понеделник, юни 01, 2009

Sting - Never Coming Home

Открих че преди години съм бил превел текста на тази песен. Реших да го пусна тук.


Пет часа сутринта е, а лампите вече са изгаснали
Мокрите улици са празни и няма никой буден
Завърташ се към прозореца докато той спи под завивките
И се чудиш какво вижда в сънят си

Часовникът на масата изгаря часа
И усещаш, че живота ти потрепва като листчетата на цвете
Промъквайки се към стаичката, ти толкова внимаваш да не го събудиш
че избираш памучната рокла, която купи миналото лято

Във време на колебание между спалнята и вратата
Част от теб знае, че не можеш повече така
И обещанието на бъдещето, в скърцането на пода
И ти се чудиш дали да му оставиш номера

И в твоето въображение ти си на мили разтояние
Защото много от обещанията му се разбиха по пътя
Затова пишеш в писмо, всичко което не можа да издумаш
И му казваш, че никога не се връщаш удома

Тя се затича към гарата, молейки се сметките й да са верни
И там има влак просто чакащ да я заведе до града преди нощта
Място където да спи, място където да стои ще я доведе до друг ден
Тя ще си намери работа и приятел, ще направи по-добър живот

Пътниците не и обръщат внимание – просто момиче с чадър
И няма нищо, което да могат да направят за нея, нищо което да й кажат
Нищо, което могат да кажат може да промени начина, по който се чувства днес
Тя щеше да води живота, за който мечтае, само ако той й бе позволил

Сега в нейното въображение тя е на милиони мили разтояние
Когато много от обещанията му се разбиха по пътя
Затова тя написа в писмо, всичко което не можа да издума
И му казва, че никога не се връща удома
Казва му, че никога не се връща удома

Събуждам се в празно легло, камъни се стоварват върху главата ми
Викам името й, няма отговор, не е обичайно да ме оставя да лежа
Време е за работа, време е за заминаване, но нещо е различно, не знам
Нуждая се от чаша кафе и ще се чувствам по-добре

Спъвам се на вратата на банята, нейната дамска чанта е на пода
Наистина тук е бъркотия, отнема ми известно време да обръсна лицето си
Наистина не мисля трезво, тя никога не ме оставя да спя толкова до късно
Почти съм готов и виждам писмото

В неговото въображение тя е в друга вселена
Много от обещанията му се разбиха по пътя
Затова тя написа в писмо, всичко което не можа да издума
И му казва, че никога не се връща удома
Казва му, че никога не се връща удома
Казва му, че никога не се връща удома

Ще живея моя живот
И тя му казва, че никога не се връща удома,
Ще живея моя живот по свой собствен начин ...

1 коментар:

Анонимен каза...

Тъжна история. За съжаление често се случва...
Чудесен превод на труден текст. Но може да се позаформи още, даже и леко да се излезе от буквалния текст.